Днес ми е радостно. Побъбрихме си с Хенри и деня започна добре. Пихме си кафето заедно. Аз на моето бюро. Той на неговото. Ама все едно се говорихме... Като приятелки от седми клас. После и с Ваня си поприказвах. Тя в нейния офис , аз от вкъщи... До края на деня се чудя докъде ще стигна с конспекта като така си намирам с кого да си губя времето. Пък уж имам да уча много и затова ядем полуфабрикати... А айсикю импулсите прескачат насам натам по света.
Вън вали сякаш сега му е за последно. Цяла нощ. Цяла сутрин... сега и после сигурно... няма да излизам... За трети ден... Само в трите стаи с терасата набързо.. Това е моя град... Пък компютъра ми е гледката. И кафенето за разговори. Май съм жалка. Обаче днес ми е радостно, че го има компютъра. Ако трябваше да ходя в клуб, намя ше да успея в тази виелица. Така ми е топло. Говоря си с хората, които искам. Чета каквото си искам. Въобще се чувствам идеално.
Всичко е до настройката. До гледната точка. Как искам всяка сутрин да съм в такова настроение...