Така е понякога,времето отминава,като изсърбано със сутрешният чай и само спомените остават на дъното,,залепнали в малко неразтворена захар.Някога Нора ми беше написала някаква сутра(Нора имаше сини прашки и ми се искаше сутрата да е Кама но не :(...)от ствола на върховното знание..нещо като "блаженство ли желаеш,познанието остави,познание ли търсиш,блаженство остави...познанието не се постига от блажения,нито е блажен към знанието устремения.."и на мен ми бяха нужни няколко години за да го осъзная съвсем.Сега 5 години по късно започнах да оставям блаженството и неразтопената захар на дъното ми се вижда много...и ми липсва...и знам,че цената която трябва да платиш за да станеш този който можеш и искаш да бъдеш е наистина много висока...
Понякога,в такива моменти обичам много за момента всички момичета които някога съм обичал...и това ме кара пак да съм същото хлапе ...само дето не мога да върна и хората които ми липсват
Има ли някой тук от Нов Български Университет-хей,човече,дори не знаеш колко ти завиждам за това,че може би всеки ден виждаш Нелсън някъде там.....дори не знаеш колко колко ти завиждам