синус, косинус, синус, косинус, синус, косинус, синус, косинус.....
добре че поне времето днeс не е толкова хубаво като вчера, да не ме е яд, че се занимавам с глупости. нямa отърване от училище..
много ходих и много мислих последните няколко дена, много неща си спомних, и още толкова сънувах, само едно не можах да разбера, защо?
защо трябва да е трудно когато може да е лесно, защо трябва да е гадно, когато може да е приятно, защо може да ограничава вместо да остави да се развива..може би така му е по-лесно.
вчера допивах бирата си докато дорийн спеше в коридора, а аз в море от дyрвета отчаяно търсех пирати за М. слънцето ми светеше точно в очите, през голите клони и ме топлеше.
гони ме навика. ходя по предупределeн маршрут, ходил съм по него толкова много пъти, сам, и не ми е пречело. сега нещо ми липсва. слънцето грее силно. парка е пълен и аз бавничко се скривам в гората. там е диво и прекрасно, спокойно и огромно, някак плашещо..раницата ще ме пази. всичко м ие толкова познато. отивам на плиска, за геврек. обичам гевреци.
онзи ден направих точно обратното. слязох на плиска. кофти ми беше, ходеше ми се. взех геврек, и право към гората, по най-краткия път, който се оказа най-дълъг. зад всяко храстче ме причакваше по някой спомен, картини изплуваха пред мен и ме разнасяха из времето. в парка продължи..новите неща ярко се откроваха на фона на спомните ми, искаше ми се всичко да е изчезнe и да останат само спомените, обраслата ръждясала ограда, стария ронещ се асфалт, огромният орех, храстите до него, тенис корта, но без балон, спуканата траба и вадичката, която горският беше направил, и над която съм прекарал толкова много време, строейки язовирни стени и пристанища.... пейките, които сега са изчезнали някъде.
много неща си спомних. повечето ме върнаха много назад, някои само до миналата пролет, но няма да се овторят никога, и ми липсват. вървях през парка и той ми разказваше общата ни история, припомняше ми колко добре сме си прекарвали заедно, опитваше се да заличи големите бели петна. в петък исках някой да е смен и да ме държи, защото ме беше страх, от толкова много спомени и усмивки.
вчера, вчера просто исках да си създам нови хубави спомени, и затова ми трябваше някой, но не би. сам. с бира в ръка..спомени няма, а яд. даже спокойствие не намерих. и се върнах в "хотела".. mathematics. sin & cos