(поредният погрешно натиснат ентър, плазмо изтрийй!)
обади се съвсем непринудено в 12 през нощта да пита верно ли че бозата бил умрял от студ.
незнам, отговорих, много отдавна не съм го виждала-от оня път когато бяхме тръгнали от граунда към тавана на мишела, малко преди страшни разговори за бавно-умиращи, боян изостана да си говори със него.
бозата
вечно наливащ се със каркаска водка и смърдящ на кале
бозата с татуиран череп на носа и оранжеви панталони
бозата ми каза-ти не си пънкарка значи си ми враг
бозата шизофренично се индентифицираше със някакъв свой адаш (забравих вече името) който пишеше във труд, и даже все се канеше да ходи да си взема хонорара.
бозата, който измисли "полетът на къртицата"(всеки има право на една гениална фраза), бозата обяви че не умея да живея и съм тъпа и следователно ме мрази, а миришеше на нещо странно, което беше пил вместо спирт-някаква миризма от кабинета по химия.
бозата като част от едно твърде смътно лято, естела, тони коля, маша, вълко, владислав, и разни други празнуваме рождения ден на тони, аз окапвам първа, спя си в чувала и някой ме измества от шалтето, не подавам глава само слушам фашистки думи през тъмното. а на сутринта откривам че човекът, който ме е изтикал от шалтето има татуиран череп на носа(същата нощ щеше да ме бие огромен облечен в бял анцунг циганин файтонджия, защото съм била изглеждала напушена, после разказах най-разцентрованата приказка за лека нощ на пияното меги от пловдив) а на сутринта ми бяха излели леген със динев сок върху главата.
такива хора не умират казах му.
но не се осмелих да проверя
а днес петък 13 със закъснение се срутва върху мен, сумати забравени работи дедето в университета ми крещи за нещо чуждо, шофьорът усмихнато затваря автобусната врата под носа ми и потегля, я ватъра кара обърнатите гроздове балони да се люлеят. хелият ги прави толкова подводни и бавни, а в колите залепват з тавана като в буркан.
бързата глъхнеща, вятъра отвъд стъклото, редовната червена от студ лиентела, радой ралин все така сенилен с раирания си шал и клисавите баници иявно пак загубвам идея за реалността, защото гласът на продавачката долита зад гърба ми а тя стой пред мен и гледа въпросително и пита някакви неща.
гроздовете балони навън приличат на удавени танцьорки на фламенко, роклите им пищно разцъфват под водата.
днес не съм в състояние. и не се чувствам. зеленият тевтер се намери, а аз отдавна го бях прежалила.