Вървим до реката по червеникавите тухли, реката еи сега ще се влее в морето и вече тече с кеф и очакване, едно бебе в количка гледа синьото небе и гледа и гледа и очите му отразяват цвета и погледът му става плътен, поглъща всичко и помни.
В главата ми се върти една идея - едно нещо, радост и танц, казва се flight and light, едно бебе се ражда в мнооого светлина и после се учи да лети, пада и пак се учи, сцената е с греди по които са закачени въжета по които са закачени хора които правят луди красиви неща с телата си, декорите са от фибростъкло, което превръща всяка светлина минаваща през него в танц...сцената всъщност не е пред, а над публиката, те трябва да гледат нагоре, слагаме ги на шезлонги с огромни възглавници, излягат се, поглеждат и погледът им става плътен.