петна от сълзи, душата на една приятелка изплакана на рамото ми, и едно сърчице от червило на бузата ми, пак от нея, случайно отбелязало се, и сега останало върху кърпата за лице - сувенирите и равносметката от снощи, едно закъсняло парти за св.валентин.
страх ме беше, по дяволите, наистина се оплаших. не бях виждал момиче в по-лошо и нестабилно състояние, а факта, че допреди 10 минути тя беше най-жизнерадостното същество там, ме стресна още повече. страх ме беше. по дяволите, не знаех какво да правя. затова я прегърнах и я държах здраво докато не се успокои, а тя плака много, трепереше все едно я боли, болеше я. а аз седях и не можех с нищо да я накарам да се почувства по-добре, можех само да я прегърна...никога не съм се чувствал толкова безсилен и безполезен.
дано се е съвзела вече..дано не плаче в един така прекрасен и слънчев ден.
“всичко ще се оправи. обещавам. а аз държа на обещанията си.”
=]