~ 1557 ~

Still got no smile?

IcarusFeb 23, 2004
..дъждът не смее да се обади защото знае че все някой ще се намери да му отговори... ..чакам сребърен дъжд да завали, да се излее върху струните, да изчисти чернилката от душата.. искам да вали върху струната на сърцето ми, да вали, да вали, докато ръждяса.. докато изнемощее дотолкова че да се скъса.. ръжда да покрие сребърното покритие, ръжда да разяде стоманените ключове.. едно по едно да падне всяко прагче, червеи да разядат тялото, лакът да падне и боята да избелее и помътнее.. една по едно всяка струна ще започне да се къса, прекалено обтегната за да живее.. първо най-тънките, с най-ангелският глас ще издадат ужасния стон на скъсване на струна. ударът от скъсана струна наистина боли.. особено ако струната те удари някъде вътре в теб.. и така.. една по една всяка струна пада.. първо най-леките с най-леки удари се късат, следват все по-басови и по-тежки и по-дебели и по-стоманени и по-обшити с никел.. всяка се скъсва, всяка боли повече от предходното.. а някой стои там, надвесил се и върти ключовете, върти ги и къса струни, върти ключ след ключ, къса струна след струна.. докато накрая грифът на съзнанието не се отпусне облекчено от товара на струните.. но.. китара без струни.. живот без сърце? живот без любов? като китара без струни.. изгубено време.. изгубено време в чакане.. в чакане на някой да се сети да смени струните, да сложи нови прагчета, да затегне ключовете и да лакира една стара, стара олющена китара. да полира едно изветряло вече съзнание, да сложи някъде праг на усмивката, да започне да строи нова, да настрои струните, да ги настрои по своите.. за да звучат в един глас, в едно цяло. да заживеят в прегръдка, споделяйки целувка.. ...имало някога един цигулар. облечен целия в зелено. чувствал се свободен, разхождал се из полета, свирил на своята цигулка своите тъжни мелодии, плачел заедно с дъжда, смеел се със слънцето, надбягвал се с вятъра, радвал се с дъгата... спрете да обтягате ключовете! спрете да ги обтягате!! спрете! СПРЕТЕ! моля ви, спрете.. не късайте струните ми.. не ги късайте.. не са ваши че да ги късате!! не са мои за да позволя да бъдат скъсани.. моля ви, спрете да въртите гадните ключове.. боли ме.. боли.. спрете.....