винаги съм казвал, че обичам софия по тъмно, и винаги съм я обичал. вече не знам, не съм сигурен, мисля, че не я харесвам толкова, мисля, че тя се дyржа грубо с мен днес.
репетицията мина добре. и двете всъщност. гласа ми се възвръща, ритъма не ме е напускал, въпреки, че не го следвах...реших да се прибирам пеша. обичам софия по тъмно. обичам да ходя.
на пиротска, в един сгъваем стол, седеше един старец. помня как той на същото това столче седеше в началото на женския пазар, откъм екзарх йосиф, преди 12 години, и как седеше пак на същото място преди около година и половина, когато за последен път минах през пазара. сега явно са го изгонили от там.
леко пръскаше дъжд. човека бавно и изнемощяло подрусваше една кутийка с дреболийки, която издаваше трак-трак-трак, трак-трак-трак при всяко вдигане или споскане. помня как този човек заедно с едно много по-енергично потракване, държеше главата си високо вдигната и викаше нещо. никога не бях обръщал внимание какво вика. знам, че беше сляп, и че продаваше нещо. винаги сам, никога не говореше с никой. сега е малко късно да обръщам внимание какво е викал, вече не може да вика. вече държи главата си опряна в гърдите, с едно измъчено изражение на лицето. сега даже и не продаваше, а просеше, а малката кутийка беше просто един навик, който не може да бъде забравен, спомен за по-добро време, или залъгалка, че и сега е такова. пак нямах пари, и не можех да помогна. чувствам се виновен, че ги бях похарчил всичките... мразя такива моменти, натъжават ме. карат ме да осъзная колко съм виновен.
***
Логос. стоицизъм. имало и такова нещо, днес го изпробвах на практика. работеше, ама само в частта с логоса. не се забавлявах особено. а ако се бях забавлявал, щеше да е по-лошо.
ходя си, прибирам се, и стигам до докторската градина. майка ми винаги е казвала вечер да не минавам от там, а аз винаги казвам, че е добре осветена. днес докато се насочвах към нея една лампичка светна в съзнанието ми " не минавай оттам. вечер е. могат да те нападнат." както мног други пъти, пренебрегнах това малко предупреждение (ГЛУПАК съм).
минах през градинката и едни пичове решиха,че могат да ми вземат не само телефона, но и каквото друго имах по мене. аз не бях на тяхното мнение и смятах,че всичко мое ще си остане мое.
сега ме боли диафрагмата, и се повозих в една патрулка, но всичко мое си е мое, а двамата сладури си плюха на петите. писано било да остана невредим. можеше да е лесно, да послушам шестото чувство и да не мина през парка, можеше и да е трудно. аз избрах трудното. разлика в резултата няма. но не се забавлявах докато хипотетично логоса щеше да ме спаси. страх ме беше. да мислех трезво, да надхитрих ги, но ме беше страх. доказах, че истинския стоицизъм е почти недостижим. (за всички препратки и разсъжденя по стоицизма винете учителката ми по етика)