не не не... повтарям си го от много време...
няма няма да издържиш моята болка..
не, не може да
останеш отстрани гледайки, слушайки моите писъци...
дланите ти ще прогоря със сълзите си...
и ти пак ще си същия...същия в себе си, същия с мен,
погубен в мрака на косите ми, но и..съживен.
не не не хиляди пъти се молех да усетя силата , с която да
върна тласъците в сърцето ти.
ще плъзна ли дъхът си отново в жилите ти болезнено бавно,
ще прикрия ли отново мечтите си
насаждайки безмилостно болка...
не, няма да издържиш да видиш отново това слабо тяло погубено,
разкъсано и все пак толкова цяло.
ще се опиташ...ще се опиташ да я върнеш.
Недей! Аз вече опитах, аз вече я виках...
не чува...
полудяла е...крещи и се блъска...там, където има свод без стени...
отвъд е.
а ти?...