празно време между равносметките скоростните дни от четвъртък насам въртележки и лудости
живот концентрат без сън и без умисъл.
четвъртъкът като начало на маратона в ретък бръмбара скача да бие скейтъри а аз крада звуци от тук и оттам и после ги трия погрешка със следващите.
празнина за осмисляне между блицовете и кадрите и барбито удавено в аквариум озъбени усмивки великото затопляне
никакви бариери
никакви
жиков спасява бедната ми глава портмонето го няма очилата са счупени интервютата изтрити по грешка, теди се плаши от нововъведения пого и деветокласници
лошите неделни хора като някакъв заговор
не мога да свърза точките в картинка историята се губи все повече
какво се случи и каквво не се и после мартеници и човекът с усмивката
човекът с усмивката и всичико до което води червен маркер диджеридо прекъснати слушалки нефтена сонда копае метро в квартала ми
и пак
еверитхинг ис беаутифул
спах спах
2 от 48 часа
спах с полу отворени очи и треперех от нерви
или от литрите кафе и после лайбах значи
не говоря а пищя
втори път лайбах
втори път достатъчно неадекватна тотално неспособна да ги възприема
втори път увита в смътна пелена, може би само доста по щастлива
изтощението взима превес над всички общини и телефони подовете дишат тавана се вълнува
час
до момента когато ще мога да се наспя и осъзная
а сега ще умирам от студ
обърнатата пирамида