накрая на деня отново се хиля истерично и не с моя глас по оня глупав мост-самолетна писта до ндк
поразяващата ръка
имам достъп до отрова господи
мухахахахахаха
накрая винаги се стига до смях въпреки тежкото усещане
и оня полазващ тип в граунда който миришеше на повръщано и нямаше зъби и ми се лепеше докато реазглеждах албума и накрая си тръгнах за да не се разрева от миризмата му
гери сподели истерията ми
незнам какво става с нея и тя не може да ми постави диагноза. всеки във своя си филм
изгълтах четвъртъка изгълтах петъка мога ли повече
вчера ани ми5 сглоби главата докато наоколо ми летяха в ловка хореография отрязани ръце и глави. толкова кръв за един ден но още ми беше весело
днес се събудих натежала от някакви мрачни неща тръгнах с рейдиохед по улицата осмислях дните и причините и просто не разбирам защо някой неща трябавше да се случват ледената стая на крем и чая ледено безмислено слънце
една жълта къща-тухлена апликация на син фон
гаргата на стълбища
а в някакъв момент по евлоги георгиев поредната случайност със шапката и слушалките и червения панталон и полуръкавиците и прязни черни очила
ми ще се засечеме
да
някой ден