онази правописна грешка опъната гордо централно на НДК още ме стряска и като знам, че ще я видя и утре ми се ще да се заредя с пособия за алпинизъм и остри предмети, за да я отстраня. иначе хората се разголиха прекомерно. от снощната "делова" среща и притесненията около нея ми се присъниха чудновати и необясними работи. жегата напряга физиономиите, дори и да са скрити зад очила. утре е важен ден отново и искам да се справя сама(всъщност май нямам и особен избор). иска ми се да се чуя с М. но това дали ще е възможно, ще го разбера утре. мисля най-накрая да почна да пия чайа за спокоен сън, определено ми е необходим. след дългите маратони си мислех, че няма начин да не спя непробудно, спокойно и продължително, но явно умората не е определящия фактор. днес закъснях за среща, защото се загледах как една двойка гълаби се ухажват на ръба на покрива на отсрещния блок. красив танц. напомня ми на нещо птминало, нещо есенно. а после видях човек, който никога не бях виждала на живо и не познавам лично, а само съм слушала много за него. светът никак не е малък, ама никак. скоро дори ме заплашиха с това. абсурдно...
както повечето неща наоколо. не знаех, че току-що загасена свещ може да се запали без директен пламък...