промъкни се леко в съзнанието ми,
като забравен детски спомен, пиеш вода и се сещаш
за вкуса на морето, онзи първи път когато го опита,
и то беше солено, а вълните искаха да те вземат,
теглеха те и те гонеха по прибоя, разливаха се по пясъка,
морската вода е солена,
ела , ела и нека поговорим,
двамата , на ум ,за живота ни, и затова какво предстои утре
какво ще ни се случи преди да се срещнем.
понякога изплувам на брега на напознати острови в съзнанието си,
поемам си въздух преди поредното гмуркане в лепкавата мъгливост
на действителността, виждам нещо ново, или може би добре забравено
старо и отивам натам, ето сега съм на едно такова място,
оттам живота ми се вижда надалеч, спомените идват лесно и ясно,
просто трябва да затворя очи и да си помисля за някакъв момент
от миналото ми; първо качване на колело, първи път в планината,
първи път на ски, първи учебен ден, дългите пътувания към баба
ми когато бях много малък, първи думи на брат ми, пътувам в главата
си лесно е, като никога, сигурно е като да се качиш на висок хълм
и да съзираш нещата отвъд хоризонта, когато си долу в ниското.
как се поглежда напред в бъдещето? дали може? нещо ми казва,че
утре ще бъде различно, няма да е като вчера, че настъпи момент
на промяна, ще разбера скоро .
кога станах човека , който съм днес? кога реших, че нещата които
обичам да правя са точно тези? кога си измислих страховете и проблемите,
аз ли си ги съзадох, кога? Обичам нещо, защото случайно съм го правил, когато
съм бил пет годишен, или съм го правил като съм бил пет годишен, защото
ми е харесвало още тогава? Кой ме е измислил такъв какъвто съм днес? Аз ли?
и как мога да се самоизмисля преди да ме е имало, откъде се заражда човешкото
ми съзнание? Конструктор Лего , който се сглобява сам, по план, рисуващ се
в процеса на сглобяването.
Та, когато бях на 6 майка ми и баща ми ме качиха на връх Мусала, спомням си
как пътувахме с колата рано сутрин към планината, изгрев на слънце, а аз
спя на задната седалка на ладата, после сме горе , на горната станция на лифта
и там е една голяма мъгла, има много други хора, които като нас се провират
през мъглата нагоре нагоре, не знам къде съм точно , но се движа , вървя
по едно време става доста студено, почва да вали, даже сняг се появява,
а май беше лято, под навеса на някъв заслон сме, ядем сандвичи с луканка,
срещу мен седят двама немски туристи ( не знам защо знам че са немци),
гледат гладно, ние им даваме сандвич, може би аз им го давам , не знам,
после пордължаваме на горе, аз вече не мога да ходя, баща ми ме носи на раменете
си , как ме е качил до горе по онзи стръмен склон и онова въже не знам.
Горе е огормна мълга, нищо не се вижда, но май понависоко не може да се
стигне.. обратно надолу, в мъглата, на една скала виждам малък камък,
зелен, блестящ, с форма на пирамида, взимам го , и досега го пазя някъде
като доказателство , че съм бил там тогава.. преди 18 години съм бил там горе.
..
,.....
.
ето , отново се върнах, тук съм , ти къде си?