вчера завърших
с тогите и смешните шапки (които са хем квадратни хем кръгли)
с големия възел на вратовръзката
sine laude защото cum е смешно и ненужно
попръскваше но не валеше което беше прекрасно
имаше много трогателни думи и погледи
шапките кулминативно полетяха
като ято гарги
стотина гарги които едновременно политат нагоре
и секунда след това умират мигновено и падат на земята
така са те хубавите моменти
политат пред очите ти
и докато още се опитваш да ги обвханеш с поглед
затаил дъх
докато се мъчиш да ги задържиш с оглед във въздуха
те падат
остават само смачкани спомени по земята
взимаш който и да е спомен
защото е абсурдно да намериш собствения си
("ще ми пратиш ли pls снимките си защото моите се изгубиха")
на края връщаш всичко срещу подпис
и тогите и шапките и спомените
оставя ти само пискюла
който преди това си преметнал от дясно на ляво
в знак на завършването
вчера завърших
беше прекрасно