в утрото на лятото
небето побелява
и като захар във вода
звездите се топят
по покриви на лятото
тревата подивява
и като изгрев по стъкла
очите ти блестят
малко неизвестно безвремие. детство не на място, твърде много истински спомени от него, бяла трева, вместо орехови сенки, дълбоки, дълбоки, привечер само звуците. сега е тогава, сега не може, а сега трябва.
сме ли били малки тогава? мирисът на мокро, на полети домати в тъмното, на вятър от гората, на сеното горе, на.. мирис на живот. болно е от градове, прах, сгради, цивилизация. болно е от липса на пространство.
на пейка разклатена до оградата постлана с шарена черга. и мириса на полети домати. това е всичко. това е.