тея дни се случиха хиляда неща повече от колкото мога да разкажа,
хората са в някакви кризи
някой се чуди дали мацката му трябва да си направи тест за бременност, а вуду-човечетата под зеления таван се въртят. тая стая е пълна с толкова самородно изкуство, а зе затрупана под ужасяващо много вещи и всички други въртят някакъв коз седнали на пода, докато аз чета сентенциите по стените, и гледам човечетата, дето се въртят
дили се е е побъркал и не приема никакви причини да пазва дистанции, и никой друг, освен мен не му се шашка, дили просто търчи из софия и прегръща всеки, а добри можем да го подпрем до някоя стена и направо да го забравим
сънувах че летя вчера сутринта, по-скоро блъсках се из стените на някакъв коридор като гумено топче, отскачах от тях, бях някакъв нинджа. от класната стая излезе момиче на 9 и каза : акробати са взривили холандското посолство, ще се обадя на полицията да те арестува. не каза не съм аз, и е хунгарското посолство, видях сака, беше черно и червеноу сакът дето го прехвърлшлш през оградата, по новините, и не се е взривил, обезвредили го. а защо подскачаш по стените тогава.
много е лесно казвам, пробвай и ти и пак се нося напред назад, докато момиченцето стои на едно място но коридорът се отдалечава и всички врати се отварят да освободят родителските срещи
като се събудих ми трябваха часове да осъзная, че не е възможно да се придвижвам с такива подскоци по стените. на сън беше осезаемо лесно.
прибрах се от стефчови, оставих там повечето хора, с последния трамвай се прибрах, тичах след него на попа го изпреварих там беше рали и ми кимна за здрасти а сашо черния се дереше ЯЯЯЯЯЯЯНННННАААААААААААААААААААААА
заспах с дрехите като се прибрах
днес се мотах по булевард сливница, под мостовете до релсите и гледах самолетите.
има идруги неща но се блъскат по стените на главата ми и отскачат твърде бързо
сентенция като сентенция или като присъда