започвам да се унасям и пак чувам глас
този път е тя
някаде на крачка от мен ми подава ръка
и аз и подавам ръка
и сме на зелена полянка хълмче с дърво
голямо
зелено
отгоре
говори ми нещо но аз не разбирам думите и
не ми и трябва
тръгваме да тичаме нанякаде
през високата тревата а белите пухчета танцуват навсякаде около нас
и гадният звънец издрънча... и пак съм тук
а толкова обичам да сънувам