ех, така значи, все пак среброто ме убива, въпреки всички шегички и подхвърляния.. виж колко интересно, а дори не пия кръв. поне не много често.
добре, че не мога да си играя с Времето. освен в главата си, разбира се. ако можех, всички щяха да могат. а тогава - не, нямаше да е хубаво.
ще го нося това сребърно проклятие на врата си докато изгния, бавничко, докато разяде шията ми, докато не отреже главата ми.. ще го нося, и ще го пазя. за да помня.. за да ме е яд, за да държа гнева в себе си буден, защото какво друго да ме поддържа жив? освен гнева? прогарящата болка на веригите.. вериги? та то е една нещастна сребърна верижка. дребни неща ни сковават, дребни.. в дребни отрязъци от време, в дребни килии гният дребните ни души. дребни.. дребни сме всички. мизерни. нещастни. гниещи. умиращи. упадъчна органична материя. ненужни. боклуци. изпражненията на еволюцията? опитни мишки на извънземни? част от големия Божествен план?
мамка му допреди няколко изречения за съвсем различно нещо говорех. аз съм луд.