цялото не може да се изплюе на веднъж части от мен още се веят по пътя прибрах се сега се събирам бавно в някакво замаяно щастие и незнам защо се усмихвам така като че от години
испанеца каза ти никога ли не я махаш тая усмивка, викам другата може би, но тая тя не се маха тя ме е обелила направо нещо друго съм станала ани е спокойна сега а парфюма на кремена остана наоколо ни след всичко
предишната нощ към дванайсте имаше един момент когато вървях покрай яга и полицията беше отклонила движениетор мереха спирачен път и следи и отстрани в дъжда счупен чадър, отворен дискмен с брейкбийт, момичещки кецове, всичко като някаква инсталация или вече паметник, а всъщност нещата на блъснатато момиче
вървя бавно
дъждът е златен
изтощението ме е откъснало от света
всичко мълчи
светът буквално е занемял а под дъжда мушамите на полицаите са така брутално жълти
вървя към апартамента, още се чудя къде сам точно
вторинки вечер - днеска е днеска от събота сутринта
има толкова много за разказване от тея дни ще се нареди брутално още от преди да замина, и после пътя, и всико постепенно трябва дасе нареди
в истамбул всички се грижеха за нас, и трябваше бързо да се махнем и заспивах преди бурта къп капитан андреево в някакъв горещ и подут сън, предишния ден пак така и тотално оплетена се разревах в един автобус в солун от объркване и топлинен удар и не можех да спра, сякаш се наблюдавах от страни в тоя момент
толкова още ще има
скопие и дъжда и местата, които познавам, котката и кокошките в нюейдж кафе
дни и вълни от музика
и посерпенно ще го наредя
бръчките на мацката от соник приличаха на белези под жестоката светлина
последното инструментално парче, пеещи купички от микрофония ме пращат в припадъкът от изтощение, отпуснала глава на парапета вися като сопол и слушам
на другия ден тивъри ме заредиха за винаги сигурноще има още