днес открих нови съквартиранти- два паяка. странно. имам фобия от паяци и не знам как ще понеса това съжителство. от този вид не бях виждала до сега и съвсем не мога да си намеря място. дори музиката е съвсем тиха, за да мога да ги чуя ако наъплят срещу мен. книгата си върви, както и странните сънища. не мога да спя, само съм в унес( дори и чаят за спокоен сън не помага!) и вече не знам кое е сън и кое реалност. опитвайки се да заспя почвам да премислям случки и изказани думи, които постепенно се изкривяват. губят ми се спомени и си създавам нови. много ми дойде. world press foto ме потресе, но някъде там видях и мечтата си, на малка снимка и все пак бе знак. слънчев ден. искам да заспя, просто да заспя.