когато отвори очи слънцето бавно залязваше и светлината си играеше по прашната рамка на прозореца. Вече закъсняваше и затова побърза да стане и да се облече. Вратата се затвори плавно зад гърба му, а той дори не се обърна, знаеше, че трябва да стигне на време. Само след няколко минути беше почти там, изпълнен с очакване и разбира се радост. Огледа се, очите му търсеха нещо по обширната поляна, но явно не го забелязваха. Притеснение, възможно ли е нещо да се беше случило? Точно тогава забеляза черният оттенък. Бавно отиде до мястото и се наведе. Там стоеше малка котка която беше вперила поглед в него, сякаш го очакваше. Той протегна ръка и я погали, а тя доволна затвори очи. Едва когато котката се сгуши и заспа той тихо се изправи и пое по обратния път. Мислеше си за утре, когато пак ще е с нея.
Край
След края: не бъди егоист, дай от своя смисъл на останалите