чудя се... губя се в учудване
и гледам почити с неразбиране... а после дойде апатията
а преди това радостта от мига
как е възможно да се кача в автобуса да се хвана за металната траба на стълбите пред вратата а после да открия билет в ръката си...?
незнам
откаде
как е възможно да ме бие на шах някакъв чичка (който сигурно цял живот това прави) в парка до театъра Вазов за 45 секунди при положение че аз имах 5 минути на разположение... той остана с 6 секунди накрая
не че ми пука за 3те лева, той си ги заслужи
всъщност живеейки в това безвремие колко бързо/бавно мисля???
и все пак се чудя... какво се чудех.... ъ-м--.., да
къде