"Писането е работа - походката е танц!" (то. ма.)
днес отново съм на салса, и не се оплаквам. раз два три, пет шест седем. залата на гарибалди е препълнена с некоординирани крайници, смях и латино. внимавай да не настъпиш ритъма. испански думи връхлитат и само със заучени маневри a la избягващият куршуми нео в матрицата, можеш да предотвратиш колизия. малко като да караш кола, ама в четири четврърти и без скорости.
хубавата част е когато забравиш че танцуваш. когато уж престанеш да танцуваш, но краката, ръцете и партньорката ти все още шават ритмично-романтично. тогава си нещо като салса-дзен. така де.
та, както и да е. знам че рекламите тук не са желателни, но все пак каня всички на една салса (или меренге, или бачата или ча-ча-ча) на площад гарибалди точно между капризната пица и пържените пиленца от кентъки. Adios!