писна ми от лъжи. писна ми от преструвки. писна ми от недомлъвки, от намеци, от премълчавания, от неразчетени мисли, от странни погледи, от обърквания. писна ми от всичко. уморен съм, сив съм отвътре, увяхнал, мъртъв, изгорял.. празен. но празнотата се запълва най-лесно, нали?
вече не остана нищо повече, което мога да изгубя. няма да ми навреди ако опитам всичко отначало.. застоях се на едно място прекалено дълго време, а всяка една душа може да бъде толкова красива. може би дори моята?.. хайде, отиди да живееш, отиди да раздадеш малко любов, малко щастие.
а толкова се радвам на това момиче което за около 30 секунди по някаква странна причина събра толкова усмивки в мен? вероятно няма да я видя втори път. но знае ли човек, знае ли..