Сега съм и от двете, обяснявам им, отляво като натисна, ще съм жена, а от дясно-мъж... Приемат го много добре, защото, казват, и ние сме такива само, че без значки. и Жени иска същите значки. разбрали сме се уж вечерта да ги давам на който иска, за да са наясно кой какъв е.... определено няма нужда... ''включвай се и ти'', говори ми Жени, аз само гледам целуващите се навред хора и неуспешните ми опити да се напия с вермут. ''направи ми място да седна в теб'' - казва тя, овладявам неадекватността си от факта, че за първи път съм на купон с нея, гаджето й, когото познавам малко, и приятелите й, които са ми съвсем непознати, но вече много ме харесват... ''още първия път като говорехме, ми се видя интересна.... и Сашо, знаех си, че става за нашите купони... защо всички са облечени''.
''техните купони'' и аз.... пак оставам посредата, макар тя да не вярва. и когато всички са пияни без мен, просто завземам компютъра и пускам Нова Генерация, едва тогава скачам и аз... после чупят две чаши отгоре ми...
Сашо, който непрекъснато се грижи са мен и идва специално да си говорим. Жоро, който подпитва дали не ми се спи и мило казва да не се притеснявам, и ако искам да си легна-има много легла! и Христо, който в крайна сметка ми казва ''заповядай!'', когато решавам да легна при него...
последиците от значки и първия изпит.