Луната рисува прозорци и врати в тъмната стая...скрива лица на предмети,а може те да се движат...прилеп ми прави сянка и вятър се умилква в краката ми...котаракът от Алиса е наоколо...невидимо се смее...усещам напрежението по кабела и не е трудно да си въобразя нечии стъпки...няма да викам ако ме удушиш.