нощите ми са привикнали да закъсняват- не идват преди 4. Някак изнемогвам на това темпо- идеите и страховете ми да не се уморяват, 24/7 stand-by mode. Aко повярваме на Павич, двойникът ми здраво се е вкопчил в съня и аз няма как да се вредя за моята част от общото ни съноживеене. Въображението няма работно време и мен никой не ме пита дали искам да участвам.
*****
А децата от моя блок на другата страна на вселената са намерили най- доброто предназначение за старите ми мебели. На издълбан вход в нещото, било диван някога, се е разкривил надпис: Нашето скривалище с героите* ( иска ми се да можех да го напиша на ръка)
*не получавате снимка от мястото на събитието, поради Миро.