днес...нямала съм такъв ден от месеци...какво стана днес, как всичко беше толкова интересно и ново, не знам, всичко е хаотично, в главата ми кънти смях, виждам те и теб, някъде в далечината, но смеха ми пречи да те фокусирам. бях на толкова места, с толкова хора,наистина колко лесно било...първо беше историчката...всъщност не, първо беше той, не помня какво точно ми говореше, помня само че се смях, а той се паникьосваше все повече. после те видях, но не тръпнах...спомних си как те видях от този прозорец как правиш същото преди...9-10 месеца..и не тръпнах, а отидох и направих пробния изпит...после вече дойде историчката, с разказа за обеците и за красотата ахаха. всъщност карах пълен профил за първи път от октомври насам. и да,днешния следобед не беше толкова приятен като всички петъци до сега, но пък е толкова вълнуващо да се занимаваш с нещо интересно и хората да искат да споделят мъдростта си с теб! а после и историчката с репликата:" ама ти последните 3-4 дена си толкова прекрасна, направо разцъфна, какво се случи с теб, че така бързо светна?" странно как хората виждат нещата...а после не помня кое дойде...тук всичко ми се губи..помня само ясно набиващото се усещане, че ми липсваш, но там, договорът с нея, бясната уговорка, въпросът защо в тоалетната буквата Н е по-висока от останалите, тя така и не си отговори...после как се търкаляхме с нея надолу и се смяхме......всичко е толкова лесно...а преди това, сега си спомних, говорихме за онзи кон и за слона, моят приятел и въобще, цацев, убий ме ако те помня, хаха всички думи напират да излизат!
после как той се беше сбил с някой си на някакво парти, а цецо го ограбваха 15 пъти, спомних си че и аз живея в същия квартал, а после пак дойде тя и всичко пак стана само смях и лекота! колко лесно ставало всичко...сега пропускам много неща, за метафизиката, за това колко пъти видях весито и как всъщност съм си въобразявала(дали?!), за Пловдив, за бирата и облозите и как се видях за секунда в огледалото и се изсмях на себе си,а другите мрънкаха за какво ли не, после пак той с някакви приказки, но точно той е досадата в момента, как да го кажа, няма по-искрен момент от това, тези дни преживявам само хубави неща. и ми липсваш, да, добре че не се полях с бирата, но съм толкова спокойна и истинска...такава, каквато само аз мога са съм...и той някъде там, всеки си има място в редицата на лудите, а тя, с нейните цветове на косата, ах, тя!