пеят за акулите и незнайно защо ме хвърлят на другия край на годината, на другия край на софия, тъмната и безкрайно валяща утрин на някакъв купон, всички тея хора са в германия май още, незнам де....
хората, с които се срещам веднъж в годината. винаги на именния ден на някакви стоян и стилан.... хората и един по-определен от тях...
съвсем извън това дните са твърде дълги, а животът ми нападнат от комари, синтаксис, и тревогите относно някакви ненормалитети, дето се пишат четвърта политическа сила.
трябва да спя понякога но не се нареждат така нещата, синтаксисът прилича на с++ и чета всяко изречение по три пъти докато го асимилирам, лампите прецизно ми прерязват очите (приложен кадър от филм...), а първо училище безвъзвратно утихна, и вече няма да минават по улица росица всичките шарени дечурлига, готови да запълнят бордюрното ми усамотение, да ми попречат да уча, да крадът от розите, или просто да си купят от отровните ледени близалки на лелята с сивата конска опашка
здрасти лелче - нахлува "хулиганинът" в лафката и на 24, а аз нагъвам твърде стари канелени сладки, и после ани долетява с кутия мляко... после се лутам три часа докато намеря "стената", някой ме излъгва че е надолу към женския... или по-точно, не се лутам, просто арабския квртал ме поглъша, черпят ме с локуми и баклави разните магазинери, аз вадя пакета с канелените сладки, мотая се снимам и в крайна сметка стигам до новото си шалте.
банкоматът се е побъркал, и твърди че трябва да извадят диска от :/ F, на попа е пълно с хора които искат бисквити, а трамвая смърди.
вечерта се домъкнах до спирката с обещаните десет кила картофи, всички в квартала помислиха, че заминавам, висях и чаках докато се появиха две кришнарчета, казаха че са приятели на миро, че той казал че срещата е час и половина по-късно и ми носели подарък.
псилоциби в найлонче. при целия ми стремеж поне за малко да възприемам света нормално, можех само да ги предам на ани, след един дълъг разговор на огъня за пеперудите из паркизанените й дневници от подготве.
лудницата затихваше вече, ванката отнесе китарата към три...
когато влязохме в гората със кришнарчетата и елин за да събираме дърва, попаднах право в папаташкия облак и ръцете ми лумнаха направо, на дясната все още има три сантиметра цицина... няма такива комари просто, тва са някви извънземни сигурно....
ицо анархията и алекс казармата са изплашили кришнарчетата, докато с елин търсехме останалите... може пък и гелето с неговата бедвайб мацка да е допринесъл. тя направо беше главна героиня цяла нощ
на сутринта съм цялата от сажди вече, все едно издишвам черни облаци, а новото шалте вече никога няма да бъде ново. и денят ме зачуква обратно като пиронче на мястото ми...
до паникан, заради които, като се прибрах, не помнех, че има избори...