най-после...отвъд/
буден. друг. отвъд желанието да спася всичко и всички - всеки сам се спасява, а някой дори не искат, все още съм готов да се жертвам ако се намери някаква смислена кауза ама иначе да си гледат работата
а и някак на всички им убягва че добро трябва да се прави заради самото добро, а не за да впечатлиш някого или да търсиш нещо в замяна
и всичките тия "филми" в които всички се "вкарват" и всичките тия "брутални" неща за които разни хора непрекъснато говорят, не са нищо повече от обикновенни ежедневни случки, пиянски истории или и двете; понякога си мисля че нашето поколение е загубено точно в тия филми, удавено в алкохол и коз, изкривено отражение на 60те - протеста е мек и приглушен, а желанието за нещо "хубаво и светло" се е превърнало в един криворазбран хедонизъм - петък вечер на попа или където ви харесва, бира и трева. Не че е лошо де ама не е нещо заради което си струва да се живее.
...искам да обичам, обаче напоследък е трудно, защото май да обичаш вече не е на мода - няма време, няма и желание...
поне в страната е забавно. Атака.