топло, да му се ненадява човек. а сега едно планинско. от вятъра, снимки от преди пет години и музиката, която разни непознати тогава хора ми дадоха. и вятърът, дето мирише на дъжд. от никаде точно. пак тук, пак там. хе, никак не е същото. ама е хубаво.
нямам нищо, а туй е такова щастие.