луната, развявя се
през парчето зелен
плат на прозореца.
а аз седя на стола и гледам, какво? не знам? седя просто,
хипнотизиран от пикселите, вече седмица,
а навън е вече късно. вътре - не толкова,
може би заради луната, може би не. насила заспивам, насила ставам, а трябва да става съвсем естествено за да е хубаво.
желателно пиша на кирилица, на клавиатура, на луната, на всички, на които искам да пиша, и на другите. уличните лампи са единстевните минувачи по улицата пред блока ми по това време, даже топвщият се сняг е заспал,
нева нева не важно ни боли ни жаждьй ( къде го мягкий знак на бг клавиатурата?) , крилатьйм умирают каждьйм , Higher or lower,
лека
М.