защо изведнъж спрях? а толкова време сякаш не можех да живея без това.. това ли беше?! само толкова? да. важното е, че изживяването на всичко представлява един съвсем, ама съвсем кратък момент.. дори няма достатъчно време да ти мине всичко през главата, просто го усещаш за миг.. и след това вече го няма, изчезва.. disappear.. disparaitre.. а още по-странно ми е защо, по дяволите, се чувствам добре?! е, сигурен съм, че не е за това, за което си мисля.. ;