Обичам нея. Искам нейната плът. Дори ми се ще да няма ничия друга.
Разбираш ли, като кожата на тюлена, която му струва живота...
точно тя ме прави да съществувам...
Или аз съм звярът, който започва да чувства?!
И магията е зла. Зла магия!!
Копнея кипежът й вътре в мен...дори, когато увяхват миглите,
когато е уморена...от мен може би...
Обичам нея...И Ми се ще други да не съществуват.
Няма да понеса объркването,
да се блъскам просто така във незнание...
Има едно тяло, което ме е вдишало, за да се сбъдна изобщо,
което не познава никога и ме дарява с "да"
къде да търся???
Това е моето мъжко писмо. Това е моят спомен от предишен живот в нечии сън
на друг спомен от другопланетно време...не знам
може би съм побъркан.
Желая автономния живот на котката, но защо съм добродушна като куче?!
ОПитвам се да бъда себе си, но изпитвам чувството на всеки...
Аз побирам.
Може би би ми поникнала трева вместо коса - зелена и дълга
може би очите ми биха излъчвали цветни картини, вместо сиви и скучни -
да видят красивото,
може би бих откърмила гладните и сирачетата от своите десет пръста...
може би бих оширила стократно сърцето си, за да обичам, ако е трудно за другите...
Просто всичко това живее във мислите,
а те обичат, докосват, изтичат, рискуват,
създават, печелят, остават, пилеят, признават,
разказват, приемат, изплакват, спестяват,
измислят, запомнят и хвърлят Всичко
и ВСИЧКИ без изключения...
Да, аз съм Всички, които изпитват без род и име...
без лимити...
И Скоро ще се побъркам.
---
az sum zvqr
ili prosto prostrelqno cvete
vkorenilo se s bolka v zemqta
Ne znam koe 6te ubiq
bolkata ili zemqta