Започва с ммммскайскрапър и карл хайд сочи към оня блок с дванайсетината денсещи човечета на покрива, казвам че ако изпеят бавното на хуанита ще се разрева и те го пеят и аз се разревавам действително, всички крещят и се държат за главите и се обичат като в индиго
Хората се черпят разни неща : води, цигари, огънчета, лукчета,бири, джойнтове, клечки, сандвичи, прегръдки, целувки, едно момче танцува все едно лови светулки с разкоординираните си ръце
Типчето до мене казва че иска лунна пътека с цвета на дъгата, използвай му фанелката викам, и соча раираният дъгоцветно гръб на някой пред нас, толкова са красиви тея звуци, сякаш идват от всякъде а хората на сцената седят в светлината. Дарън прайс съм го гледала на живо, рик смит прилича на мистър стивънс, карл хайд върти кючеци по сцената и от време на време просто почва да лети.
Джъмбо е страшно красиво и зная думите и ги крещя тия хора ги чакам от пет години и текстовете им са ми се оплели из живота, после клеча на земята и басовете ме гъделичкат по ръцете, а на борн слиййпи всички изтрещяват колкото и аз.
Незнам защо но като съм на кеф, хората винаги ме питат на какво съм, толкова ли са отвикнали да са щастливи, че задължително се нуждаят от научно обяснение, искам да го предам на някой тоя ентусиазъм, но всички са толкова разумни по групичките пред входа, и все пак пищят от радост щом някой помръдне вратите. Бръмча наокомо им като едно от онея малки самолетчета, дето ги гледахме с митко, ненов, боги и серго в парка....
Сама съм отпред приятелчетата са твърде цивилизовани, но после се намираме всички, тоя път аз връхлитам кика, но някак това е ясно след погото на входа на скопски саем, и сутрешната синкава кал вече бръмчим на други честоти с нея, после срещу мен търчи алеко и аз срещу него и много си пищим от радост. Гардовете обаче са грозни и буквално ни смитат навън.
Отидох с обърнат наопаки стомах и седях на спирката, говорех с ваня, и други бивши циклистки, и после зад мен се чу здрасти яна, и всичките бременци се появиха, гледахме софия от хълма на редута, под него има махала – там е прозореца с калните отпечатъци от детски ръце, и от другата страна са бункери, хълма е върху тях. Крещим цялата лудница за самолет номер пет, нагъвам спасителни лукчета и прелитам из високите треволяци. Някаква баба пасе кози току до нас.
Миткото подскача както оня път на рила, не се претрепва, но не смее да крещи че лети, въпреки че в тоя момент верно го прави. Просваме се на някаква веранда пред детски магазин, ани ляга до витрините под обезглавените детски манекенчета и сме боси. Незнам защо се хиля но не спирампросто така от щастие с пълно гърло, а вече не мога да си позная гласа от викане, и точно с тоя чуждия глас казвам довиждане на всички и хлътвам в подлеза.
По жольо кюри вървя сама, гледам си несполучливите снимки и си пея за небостъргача. По другия тротоар върви човече от концерта и рита разни бутилки връз смрадливата софия. Някой пали кошчета в една от уличките,
Улица чехов апомни вика
Добре човеко, но не прави бели – отговарям, а сама аз бих опекла смета кофиански в някой от контейнерите....
Човека се оказва познат и неприятен тип от унито, само дето е толкова пиян, че забравя да се държи като гъз
Светофарите мигат жълто и знам всяко петно къде ще падне по асфалта, така наизуст го знам това място и огромните климатици на интерпред бучат
Благодаря марийке
Сигурно още нещо ще си спомня после