Показа се ... изгря, най-накрая изгря - голямо, жълто и топло ...
Дълга вечер, предходена от седмици на задълбочени размисли и дълги вечерни сесии в кафето, посветени изцяло на ... Не, не беше нищо важно, поне не за другите! Но аз исках този път да се запомни. Куп лъжи в името на каузата - да спазим традизията...никой друг не заблудих с тях, освен себе си. Важното бе, че аз си повярвах!
Светкавица, втора, трета ... гръм ... капки дъжд, аромат на наелектризиран летен въздух. Нима всичко беше напразно?! Нищо не е в състояние да спре младия човек, когато силно иска нещо/някого.
Хора, много хора, и все пак липсата се забелязваше. Нещата явно не винаги стават такива, каквито си ги представяш.
Тъмнина, пясък, море. Кое беше по-мокро - водата или пясъка?! Глупав въпрос, в такива моменти изгубвам чуство за ориентация ... Полет ... Другите не бяха включени във филма ... "малко но подбрани, качествени" беше казал някой - и излезе прав, както винаги.
Студената вода не смееше да ме докосне, или аз не смеех да се отдам на инстинкта. Смехът, породен от поредицата необмислени постъпки, ме пазеше от студа. Виждах само желанието за свобода, изписано на лицата около мен. Неописуемо чуство за всесилност - "Life is ours, we live it our way. All these words I don''t just say. And NOTHING ELSE MATTERS".
Зазорява се, най-накрая небето изсветлява, бурята е дълече - безкрайни минути на очакване. Толкова много емоции породени от 5 минутно движение на Земята. Времето се влачеше отчайващо бавно. Все едно съм инсталирала плачевно стара версия на програма, пълна с bug-ове, а дори няма кой да send report ...
Големите хора на малкия град се бяха вторачили в небето - "Дано да изгрее най-накрая, че да си ходим." Няма такъв филм, сякъш напук то се криеше от нас и бавно се приближаваше към финала, като дългоочакван оргазъм, само че по-хубаво.
Снимки, на нищо не може да се запише емоцията на куп ентусиазирани младежи с китари, които се мъчат да оживят обстановката.
Толкова дни само за този миг - Показа се, изгря ... най-накрая изгря ... Догодина пак .... "...and a road of my own..."