всеки ден
всеки час
всяка мисъл
отдалечава бъдещето ти, напротив на мисълта ти, че го приближава. докато бавно и старателно избягваш ежедневната отрицателна енергия и се стремиш да не мислиш за това. защото го правиш с идеята, че имаш цел. знаеш, че жертваш едно за друго. мислиш, че е оправдано. когато в поредната неприятна офис вечер, разбираш, че докато си се опитвал да останеш цял и непокътнат, та и с малко отгоре - да си започнал асфалтирането на бляскавото и щастливо бъдеще ..
.. си изгубил някъде по пътя чакъла. онзи същия, който стои отдолу под асфалта на същото ти въпросно щастливо бъдеще. а без основата, както знаем, е невъзможно да продължиш.
и оставаш в никъдето. както и всички около теб.
бъдещето е сега. о, да!
за тези, които не са го изгубили. както и за тези, които все още не са причинили рана.
възползвайте се!