отвън трещи и плющи и в главата ми оттекват гръмотевиците, не виждам светкавиците но усещам как очите ми блестят облъчвани от монитора... можеби прекалих с ентусиазма и екзалтацията защо ли .. се случва .. така или
празнота на яростния гняв предизвикан от радостта от живота и пак в празнота
rage is bliss
ignorance is bliss
колко жалко че не изпадам в нито едно от тези две състояния... дори не мога да съжалявам
чувствам необичайно спокойствие и същевремнно някаква убийствена тръпка пребивавайки в празнотата озарена от рядки мигове на щастие от самото съществуване редувани с неизменната ирония(клоняща към неприязън) към "модерното общество" което ми отвръща почити по същия начин, като се изключи иронията "то" не е способно да ме иронизира... ирония се крие единствено в обстоятелствата
косвено свързани и защо ли косвено при наличието на природни закони синтезирани в народната мъдрост "каквото почукало, такова се обадило" и "все пак"
ненавиждам "все пак" звучащо като закасняло уточнение целящо да наклони везната обратно или поне да я изравни
всичко или нищо казват хората, аз казвам то е все едно
а те си мислят че това е апатия
не. (а би могло и да бъде) но при наличието на природния баланс и (и отново въпроса 1 или 0) така или иначе самоунищожението ни е на една ръка разстояние
и все пак
наклоних везната