Дъждът е прекрасна причина да излезеш и да огледаш живота си без излишък. Хората ги няма. Няма шумове, които вечността би пренебрегнала.
Тебе те няма... защото дъждът оставя само скърцащите контури. Бавната смърт на ничиите капки. Бавното спиране на ничиите наши сърца. Нека си го кажем направо: не съществуват хартиени Богове. Още по-малко мониторни.
Каквото остане от сутрешната душевност с кафе, тръгва надолу с калните листа. Ще се събудим в шума, но децата ще си доспиват още дълго.
Излишъкът е прекрасна причина да излезеш. Хората са си пак тук. Никой не те пита нищо в предсмъртна агония, понеже никой не иска да знае отговорите.
Колко пеперуди сънуват пламъкът, който им коства пробуждането?