за предния пост:
силата ми е в това да не показвам слабостите си, но когато омразата и яростта избиват съм безсилна пред самата себе си. някои неща не ще се променят. малко добри, много лоши, защото единственото добро, което е останало е фактическа грешка. фактическа, да, ама грешка. огромна. лентата се къса на сърцераздирателния момент, няма да го чакам, за да горя на фона на собствените си грешки за нечия угода. неудачно? само времето ще покаже, защото само то държи клетката заключена. лошите неща се увеличават с всеки изминал ден. поглъщам нежелани молекули, нежелана негативна енергия за изгубената кауза на едно нарочно ''приятелство'', зад което някой сластно точи зъби за неща извън обсега му. предизвикателно? по-скоро глупаво.
когато бях малък човек се научих да казвам истината и само истината и държах хората да се отнасят с увъжение към това. когато съм средно-голям човек, човек на място, човек в общество, нещата се усложниха стократно. ''вярвай, за да ти вярват'', беше казал лъжецът на глупакът и той повярвал ли му веднъж вината била на лъжеца. повярвал ли му втори път - вината е изцяло негова. и нищо смешно или саркастично в това. човек не се учи, докато живее. човек се учи да се учи да живее.
в законодателната система, в ''правилата на живота'' - "всеки плаща за онова, което е извършил" - закон. и не, законите не са направени, за да се нарушават. о, напротив! и го знам, както аз, така и всички други, щом вдигаме ръце всеки път, когато пистолетът е насочен към нашите глави.
апокалипсисът е близо
рисувай
докато имаш очи и ръце, за да го правиш
рисувай
за да съжаляваш тогава,
когато изгубиш и очите и ръцете си завинаги