от известно време насам си наричам подлеза на цум "червените луни" и днес, въпреки че нямах среща там, някакси се надявах някой да ме чака. но нямаше никого (дори онзи омагьосания тип) и метрото беше влажно и самотно. четох книга, а някакъв човек ме гледаше враждебно, имаше също и една жена с огромна кутия с тенджери. или поне на капака имаше тенджери.
после се връщахме пеша чак до орлов мост и се смяхме толкова адкси много и шумно, уплашихме всички хора наоколо и, сигурен съм, мислеха ни за простаци някакви нискоинтелигентни опасни даже дай да не се занимаваме с тях. ние всички сме самотни през повечето време.
червените луни ги нямаше.