съжалявам, че не споменах още вчера... снощи луната беше в позиция най-близко до Земята, от когато и да е било. стоях веглъбено и я гледах... толкова дълго... през цигарения дим. липсваха ми тези моменти на "нищета" - не губиш смисъл, не намираш нов... прекрасно е...