"Пък аз вече не споделям странностите си с хората.
откровенията ми се сблъскват с бетонни погледи с надпис:
"още една позьорка" ..
Оставям си ги в мен като луксозни бонбони в шкаф.
От време на време черпя ако усетя някой с афинитет
като към pralines with irish cream
ама аз нямам само бонбони имам и близалки и кексчета
и други лакомства безчет. Видиш ли.. имам за всеки по нещо
но нямам оборот.
Данъчните не знаят за мен и няма смисъл да затварям.
Ще стоя ей тук като оазис за жадните и гладните.."
..Качи се на едно раздрънкано пони и май тръгна към хиподрума
аве..деа..звънни и, щото не съм сигурен..