...според някои любовта е като пушенето на цигара. щрак, и тя пламва, разпалва се и започва да гори. след няколко дръпки те удря в главата, замайва те и ти се облягаш назад и притваряш очи. издишваш бавно и се опитваш да проследиш с поглед тънкия дим. след време осещаш, че цигарата привършва. ще ти се да бе по-дълга, но знаеш, че няма как. и ето идва и краят. хвърляш я в някоя локва и продължаваш напред. дълго време си мислех, че това е любовта, приятна и вредна като цигарен дим. но ти, мила моя, не си за мен цигарен дим. ти, любов моя, си въздуха за мен. всеки помисъл за теб е като хладък пролетен ветрец, всеки поглед към теб е глътка свеж зимен въздух, всяка целувка е отваряне на широк прозорец през лятото. когато не си до мен се чувствам като под вода, дълбоко в океана. само спомените за теб ме държат да плувам нагоре към светлината. и когато пак те срещна ти си като повърхността на океана. изплувам от задушливия си свят и ме обгръща една безширна любов, която ме изпълва с въздух. ти за мен си въздуха, ти си ми нужна, за да живея, скъпа...