от два часа си пия кафето и имам още няколко капки в чашата. изстрелях се мигновено от леглото, защото сънувах, че сестра ми се е успала за работа. поглеждам към леглото и-няма я. заварвам я да прави коремни преси на пода с дистанционно в ръка. правя си кафе и се налага да го пия без обичйните няколко капки мляко, защото просто няма мляко. включвам телевизора и там правят операции с хипноза. мигам и не мога да го осмисля. почвам да се сещам какво съм сънувала и никак не ми харесва(за пореден път). още от неделя са се заредили някакви странни случйности, които и да искам да си обясня, не мога. но така като се замсиля не искам. разговорите за йога под парещите лъчи на слънцето(леле колко изтъркано звучи) май ще продължат и днес. така като се срещам с един и същи човек всеки ден почвам да се безпокоя дали няма да настъпи в един момент тишина. не от онази, при която е красиво да си помълчиш с някого, а от тази...породена от липсата на комуникационна празнина. нали извода от една книга беше " не е важно защо се случва, важното е, че се случва". имайте прекрасен ден!