интересно е как музиката може да отвори врати далеч (или не чак толкова далеч) по коридора на развитието на личността..
седя и слушам музика защото май нищо друго не ми се прави след поредната дълга нощ... това май съм го слушал хахахха и преди и пак сега
и отново
чудя се същия ли съм ... и да. и не. и да.
просто хората се променят както и света около тях но в редките моменти като този почити успявам да усетя уханието на едно отдавна отминало време и спомените нахлуват неканени
"i got a little bit of question... just what the fuck are you thinkin!" answer: flashback
хахахах толкова е хубаво да се чустваш като себеси
с нотки на меланхолия или носталгия по-скоро и все пак толкова приятно и за съжаление ... неописуемо