някога всичко, което исках, беше да ме оставят да правя каквото ми скимне. не ми беше необходим някой да ми разнообразява живота, аз и сама си го вкисвах достатъчно.
вътрешната политика на компания мъндей се състои в професионално жестоко изтребване на личния състав, докато не се добереш до купичката с бонбонки на бюрото на шефа. тогава клечиш на бюрото и хрупаш самодоволно. няма да остане никой а ти имаш цялата сладост на света.
външната политика на компания мъндей се отнася към посоките и дистанциите така, сякаш лично са я обидили. тъпче и мачка. и бяга.
сега виждам всичките си най-детски желания сбъднати.
не съм се спирала последните петнайсетина дни. дори видях с.Пирин (моля мястото да се пази в тайна!). Изживях всичките си приказки. Има още толкова много, пред които да се изправя. Има толкова път.
от два дни нямам никакви пари.
не съм била така влюбена в живота си....