бях провокиран да понапиша малко глупости относно спомените. всъщност, въобще няма да са глупости, а нещата с истинските им имена, такива каквито ги помня и не искам да забравя..
от време на време си водя дневник. не се смей! не е каквото си мислиш, просто обичам да пиша, когато имам какво да кажа на себе си. в повечето случаи си припомняме отминалите дни (то май имаше някакъв подобен текст на песен..). дълго време живях в спомените си. мразех кофти съществуването си, а толкова исках да живея..
този период отмина, но често се улавям как бягам от реалността и горещия ден, търсейки с какво да загубя няколко минути. търсейки себе си в спомените и всичко онова, което не искам да забравя..