нямам какво да кажа.поредният превъзходен ден. чувствах се страхотно, а ако ти можеше да си с мен докато преживявах тези неща, щях и да съм щастлива.
7 човека в онзи фолксваген поло, рожденият ден на гого, който едва ли бих познала ако го срещна някога на улицата, беше важно да ме целуне 8 пъти и да си прегъва ръцете на 100! след това се набутахме в дръмс пак по никое време, marihuana, клипванията и смсите, и после в prince с кори и онова момче, което мама му стара, откъде познавах....и не помня после какво стана, мирише ми на прах за пране, ванката, който стоеше с чанта на врата и махаше на отражението на другия ванка, и точно като снощи имам хиляда неща да кажа, а не помня почти нищо, само усещането за лекота
*********
"Гледайте си работата всички.Ще си я върна, ако ще да остана напълно сам след това, поне ще знам че веднъж в живота си съм дал всичко от себе си!!!"
*********
и после пак фолксвагена със същите 7 човека, вече по-тежки, по-щастливи, по-истински, по-красиви. ванката реши да се дави в локвата,а на мен батерията на телефона ми пищеше през 2 минути. по-красиво пътуване от това в 1.30 през нощта едва ли е имало.
странно е как виждах нийчето в салона и си я представях след 5-6 години пак с този блясък в очите....и едно Боби място...винаги има място за едно Боби
това е.
градът процъфтява.
18-годишните също.