Оплаках се, че не ми идват думите, че когато съм изморена трудно превключвам езиците [не само alt shift], че нещата, които имам да казвам не са за казване.
А всъщност няма кому да ги кажа. Дори ме е страх да си въобразя, че има. Няма го онзи "ти", в който вярвам или вярвах безрезервно, че съществува някъде някак и дори да не прочете, знае и разбира. Лош навик - да свикнеш на такова общуване на фона на което всеки разговор с друго същество е плосък, разтегнат локум, повторение на тъп сериал, показност и отпъждане на минутите като мухи.
Излекувана от себичност, сега самотата ми е по-страшна и не толкова необходима.
Каква е ползата от всички Хамлетовски монолози ако книгата остане неотворена от някой друг Хамлет?
Имената, написани върху водата, остават. Противно на това, което мислех.
Ще видим все пак. До тогава - неутралитет. И ако не попиташ, няма да ти кажа за диалозите в главата ми. Ставам като теб, гадино.
добрите разказвачи са добри, защото знаят кога да сложат край на приказките.
очудвам се, че още ми говориш така. чудя се дали е празен навик или съдържа всичко друго, пропуснато.
приятна ваканция.
знаеш ли от кога не сме ходили на кино? от hero. би било добре...